Полъх от миналото: Вторият живот на култовите соцтабели

За оригинална табела от Татово време и 200 лв. са малко пари. Може и четвърт квадрат да няма надписът, но е ценен, а в интернет най-находчивите послания на половин век се разиграват и на търг. Пада истинско наддаване. Скептиците със сигурност ще се зачудят – кому са нужни надписите от соца?

На хората с тънък усет и носталгия по миналото, на тези, които обичат историята и искат да научат нещо от нея. Българските села са истински съкровищници с табели. Пример са няколко шуменски, чийто кметове и до ден днешен пазят наследството от предшествениците си, без да са членове на БСП, пише "Труд".

Десетилетни, рядко срещани картини с послания от Татово време красят кметството на село Велино. Селският първенец Димитър Димиров ги забърсал от прахта и ги оставил на старите им места край някогашната сватбена зала на втория етаж. По времето, когато в селото са живели 1300 души, в нея е звучал Менделсон и са се сключвали бракове.

На точното място нечия ръка е забола гвоздея за: “Бракът е траен съюз, основан на другарство, сътрудничество и взаимно доверие”. Наблизо се мъдри още една мисъл: “Децата са златния фонд на Народна Република България”. Това е вдъхновявало младоженците през 70-80-те години на миналия век преди да сложат решаващите парафи под брачното свидетелство. Защо не пише за любов, има ли я, няма ли я, не става ясно – вдига рамене и се смее кметът Димитров.

Съжалява за онова време не за друго, а защото сега има право да сключва бракове, но пък няма кого да жени. Кметува от 2007 г., но сватба по негово време във Велино не е вдигана. Който си е намерил половинка, отива да се подпише в Шумен. През последните 3 г. се родили 4 бебета. Само едно мъниче останало в селото и го гледа баба му, защото майката е в чужбина, разказва орисията на селото с 246 души бившият военен. И е откровен, че при средна възраст 70-80 години на местните през два дни се правят погребения.

Съселяните му отдавна не се впечатляват от старите надписи от онова време. Свикнали са им, но дойдат ли чужди гости, се убиват да ги щракат с мобилни телефони. Кметът пък споделя, че “целта е, каквото можем да запазим, иначе нали виждаме, че всичко се руши”.

Със същия мотив са съхранени и табелите в шуменското село Илия Р. Блъсково, където улиците са същински ретро музей. Пълни са с поне 6 вида надписи срещу мръсотията. Табелите сини и бели са накацали по дуварите на къщите. От време на време, когато хората ги замазват, надписите се зацапват. От кметството обаче ги лъскат, за да се четат. Табелите зоват за опазване на хигиената и по-традиционните обясняват, че тя е най-голямото мерило за културата на човека.

Други назидателно оповестяват, че чистотата е “първо условие за запазване на здравето”, “дълг на всеки гражданин”, “ваше задължение”. От 15 г. кметът Васил Василев ги поддържа и разказва на любопитни, че надписите се появили в селото по време на кметицата Йорданка Текерова по Тошово време. Доставили ги, когато полагали нов асфалт по пътя през Илия Р. Блъсково през 80-те години (и досега не е асфалтирано б.а.).

“Инициативата е от нея, а аз не съм ги премахнал, защото е по-добре да ги има. Да ги четат и възрастни, и деца, да се учат на нещо хубаво. Това, което е създадено, е добре да го запазим, ако не можем да го надградим”, разсъждава Василев.

Не смее сам да се хвали, че са образцово село, но покрай многото табели за чистота по улиците има и порядъчен брой кошчета за смет. Сеща се, че в момента имат едно новопоявило се сметище, но ще бъде ликвидирано.

Тази година за първи път селото ще има и свой бюджет – по 8 лв. и стотинки на човек. Събират се 3 909 лв., а общоселско събрание е решило да ги вложат в чакъл за две кални улици. Камионите за изпразване на кофите за смет не могат да влизат в тях, когато вали и каква файда от надписите за чистота, смеят се местните.

Илия Р. Блъсково е известно и с още един соцсимвол на входа си – 3-метров сърп и чук. И тази атракция, издигната след решение на профсъюзно събрание, като възхвала на труда, се пази. Местни хора редовно ги боядисват.

Когато военни минават край селото за стрелбището в с. Марково спират и се снимат.

“Англичани, американци…, какво ли си мислят за нас? Какви живеят в това село?”, разсъждава Василев. Но отсича – направеното не ни пречи, ще стои, докато съселяните му искат.

Освен селата, заведенията са другият пристан за соцтабелите. Първан Рашков има четири за бързо хранене в Шумен, стените на две от тях е обзавел с колекцията си от ламаринени текстове. Тя непрекъснато расте, защото освен че той купува и запалени клиенти му носят подаръци. Хвали се с уникална автомобилна регистрация с първи букви КГ. Сигурно малцина ще се досетят, че това е Коларовград – старото име на Шумен от 60-те. Ако някой пък има номер със Сталин (старото име на Варна б.а.) ще приюти и него.

Измежду големите табели се мъдри и малък уникат – “Във всяка къща говедо”. Купил я, не помни за колко лева. Но казва, че върли почитатели биха дали и 300 лв. за находчив надпис, стига да е автентичен.

В интернет шестват и много фалшификати с надписи, измислени от хора, които дори не са живяли по социализма, но искат да спечелят. За ментетата предупреждават и спецове от Историческия музей в Шумен, където също се пазят табели с антикварна стойност. Музеят ги е придобил при експедиции по селата. Още нямат сбирка, достойна за изложба, казва Бета Хараланова, но призовават щедри дарители.